В Англия университетът е с теб, а не срещу теб

Образованието е една от най-сериозните и отговорни инвестиции в човешкия живот. Доброто образование предполага по-добър и по-нормален живот. В последните няколко години, особено след приемането на България в ЕС, броят на българските студенти, избрали да учат в чужбина, нарасна значително. В долните редове ще се опитам да изтъкна някои от основните причини за това и да споделя личен опит какво е да си студент в чужбина.

Първото, което прави впечатление (особено на българските студенти), е богатата и добре поддържана материална база. Компютрите са навсякъде, няма тебешири, черни дъски и стари дървени столове. Но това, което най-много отличава западните университети от българските, са ясните правила във всяко едно отношение. За всеки предмет има таблица с критериите, по които студентът ще бъде оценен – това, което се очаква от него/нея като знания, умения, способност за анализ и структура на написаното. Човек знае какво точно се иска от него и колко трябва да се напрегне, за да получи желания резултат. Няма го стреса от неизвестното, а ситуации от типа „аз писах 5 листа, а той написа един от обща култура, аз имам 3, той има 5” липсват. Никой няма да поиска да научиш лекциите наизуст или да учиш по учебници от 70-те и 80-те години. Материята, която се преподава, е актуална, библиотеките са огромни, а достъпът до научни журнали е неограничен. Акцентът пада върху придобиването на умения и личностното развитие, а не върху безцелното трупане на знания.

Чуждият свят може да е много по-близък до дома

„Е... Как е там? В чужбината?” Това беше една от вариациите на този труден въпрос, чийто отговор е често недоразбран. Като получих новината за приемането ми в университета в Маастрихт, мисля, че най-доброто описание на реакцията ми би било коктейл от щастие и прикрита паника. Това беше момента в живота ми, в който трябваше да се докажа като човек. Щях да съм на място, където хората не говорят моят език, имат култура, която аз не познавам, отношение, нрав и навици, които задължително ще са странни за мен. Та аз бях едно дете, което за пръв път бе излязло от собствената си държава едва две-три години по-рано и то само като турист. А сега трябваше да живея сам, да се грижа сам за себе си и всяко мое решение би имало директен резултат без възможност за бележка, извинение или покаяние. 

Това може да звучи като думи на Дон-Кихотовец с много вятърни мелници, бушуващи във фантазията му, но какво може да си представи един юноша, който е прекарал живота си в 100-хиляден град. А и все пак бях приет в Холандия, с очакване поне за една вятърна мелница. 

Ученето в чужбина ме изложи на изпитания, които, макар и трудни, ме научиха, че ако следвам няколко ключови правила, чуждият свят може да е много по-близък до дома. 

„Keep an open mind.” Ако нямате очаквания, новостите ще бъдат приети и инкорпорирани във всекидневието много по-лесно. В началото за мен беше много странно, че холандците са затворени хора и вътрешният им свят е нещо съкровено. За това опитите за бързо сближаване бяха без успех. Но това имаше и добрите си страни. В една от квартирите си имах възможността да имам холандци за съквартиранти и като чистех редовно и спазвах „регулациите” в къщата, те бързо станаха едни много близки и добри приятели. 

Крайните срокове са крайни

Както заниманията с университета, така и с местните власти, всички крайни срокове трябва да се спазват. При нелоялно отношение от моя страна требваше да си понеса наказанията, които са често ясно разяснени. Същото важи за договорите, които се подписват с агенциите, предлагащи квартири. Плащането на наема на време ще ви спести много главоболия. 

В Швеция всичко е възможно!

Когато бях помолена да напиша кратка статия за впечатленията си от Швеция, първото нещо, което изникна в ума ми, е шведският израз “lagom”. В превод на български това би означавало 

“нито твърде много, нито твърде малко“ 

Това разбиране за живота е дълбоко залегнало в шведското общество, което дава както своите добри, така и своите лоши резултати. В личен план шведите са възпитани да не бъдат особено емоционални и екпресивни, но да не бъдат прекалено стеснителни в разговор с други хора, те много често проявяват вежливо любопитство към събеседника и му задават учтиви въпроси. Но в емоционален план като цяло са сдържани. Това изключително мирно общество (което ми е трудно да си представя като племе войнстващи викинги някога в миналото) е базирано върху идея за равенство между мъже и жени, между здрави и хора с увреждания, между хетеросексуални и хора с друга сексуална ориентация.            

“Lagom” разбирането обаче дава и своите фрустриращи ефекти върху хората, които са свикнали с тишината, спокойствието и реда по един много непривичен за балканските хора начин. Затова на помощ идва веригата, специализирана в продажбата на алкохол, наречена „Sistem Bolaget“. 

В Швеция не можеш да си купиш бутилка вино от където и да е

В Дания слънцето изгрява дори, когато е облачно

Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; 

там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат…

Желаех да уча в чужбина. А цялото това напрежение на бъдещите студенти около кандидатстудентските изпити и избор на университети ми се струваше абсурдна. Не бързах да запиша. Не кандидатствах, а получих покана да участвам в програма за три месеца в Архус, вторият по големина град в Дания. Организацията, която провежда проекта всяка година, се казва Y’s Man club. Тъй като съм участвала като доброволец в предишни проекти, ми се предостави тази възможност. Програмата включваше обучение, писане на проекти и изучаване на датските социални системи и организации. Бяхме десет човека от цял свят. Много цветущи три месеца. След това реших да продължа да уча и записах Дизайн/бизнес или Мениджмънт на моден бизнес. Образованието в Дания е безплатно за ученици, които са граждани на страни-членки на Европейският съюз. Държавата осигурява стипендии за датските студенти.

За разлика от други страни, Дания не разполага с лично производство, а се разчита на доверието между хората. Мисълта, че ще ти откраднат от личното имущества отсъства. Производителят на плодове и зеленчуци оставя насред полето касов апарат и всеки, който взема от продукцията, съответно оставя пари. Няма огради, няма страх. Положението е по-различно с емигрантите, които злоупотребяват със системата и доверието на датчаните.

Франция - страната, в която оставих сърцето си

Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка

 Китайска поговорка

В началото на миналата година подадох документи в канцеларията на Софийски университет, надявайки се силно, че ще ме приемат в началото на 4-ти курс да уча във Франция. Чаках 1 месец, докато излязат резултатите, като през цялото време си мислех как ще уча там, дали ще ми стигат парите и дали изобщо ще мога да свикна с този нов начин на живот, така различен от балканските привички.

И ето сега се връщам след три месеца и половина, прекарани в Льо Ман, малък град на 200 км от Париж. Не мога да опиша колко много ми хареса престоят ми там, чувствах се безгрижна и сякаш животът ми предлагаше от всичко, а аз трябваше просто да се протегна и да го взема. Учението там не ми създаде никакви трудности. Всички преподаватели бяха любезни, отговряха на всяко запитване, но най-важното – не ни деляха на французи и чужденци. Не записах много предмети, а само тези, които ми бяха необходими, за да изпълня изискванията на програмата за минимален брой кредити. От администрацията на френския университет ни помагаха, макар че ми направи впечатление, че дори и там нищо не е напълно ясно, никога не си изпуснал срока и винаги има някакви условности.

Не мога точно да определя кое ми хареса толкова много - дали добрите приятели, които срещнах там, дали оптимизмът и учтивостта на французите, дали идеята, че съм далеч от сивото си ежедневие, впуснала се в приключение, в което всичко ми е позволено. С удоволствие пак бих отишла, независимо, че тепърва откриваш всичко, като например как да си извадиш карта за транспорта или как да си откриеш сметка в банката, как да уредиш здравната си застраховка и още куп други дреболии, които все пак биха ми се сторили тежки за изпълнение тук, тъй като повечето служители в България за намусени, вечно забързани или вечно забавени...

Англия ме научи, че няма само грешно или вярно

Аз съм студентка по Икономика и развитие в Англия и вече живея четвърта година там. Преди да започна с впечатленията и преживяванията от студентският ми живот в Англия бих искала да рефлектирам над самия въпрос „Какво е да си студент в чужбина”. Винаги съм се замисляла над израза „чужбина“ и какъв смисъл хората влагат в него. Поне от личен опит все ми се е струвало, че самата дума носи точно една отдалеченост и разединение; често ми се е случвало хората да реагират „О, ти учиш в чужбина”, с едно такова величие сякаш това е някакъв далечен рай, където всичко върви по мед и масло, и след като уча там, работата ми е вързана в ръцете. Въпреки това, смятам че в последните няколко години хората са се променили и гледат малко по-отворено и по реалистично на нещата. Аз винаги съм вярвала в положителната промяна и ще продължавам да вярвам, защото ако не ние, нашето поколение или т.нар „деца на промяната“, вярваме в промяната и светлото бъдеще, то кого трябва да чакаме? Точно тук може би е мястото да кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е да не чакаме нещата да се случват, а да следвам целите и мечтите си и да се борим за това, което искаме да постигнем, да не се страхувам от грешки и провали, защото това са пречки, от които само се учим и трупаме опит. Хубаво е да си отправяме повече предизвикателства, които биха ни помогнали да открием много по-добре на какво сме способни или над какво трябва да работим повече. 

Бих искала преди да ви разкажа за преживяванията си да благодаря на родителите и родните си, без която подкрепа, аз не бих имала възможността да уча в Англия. Това е нещо, което аз много ценя и никога не забравям.

Италианска приказка, изпълнена с любов

„Така из таз безмерност мисълта ми се удавя:

и сладко ми е да потъна в туй море”

Джакомо Леопарди

 

От много години исках да науча италиански език. Ако ме попитате защо, не бихте налучили точен и обоснован отговор. Но не за всяко наше действие трябва да има практическа цел. Когато сърцето желае нещо, дори и разума не може да се противопостави.
Аз съм студентка по руска филология в Софийския университет. Веднъж, съвсем случайно, научих за една програма по студентска мобилност, която ти дава право да заминеш за един семестър/година в друг европейски университет. Една от най-добрите ми приятелки вече беше изкарала шест месеца във Франция и спомените, които й останаха от там, бяха много приятни. Не го мислих дълго време; подадох си веднага документите без дори да казвам нищо на родителите си. Решила ли съм да направя нещо, трудно някой може да ме спре.Спрях избора си на Италия без да имам конкретна причина. Можеше да запиша Франция, защото в училище изучавах дванадесет години френски език и това щеше да бъде добър опреснителен урок за мен. Или пък Испания, за да мога да разбирам какво говори голяма част от населението на Земята, но, не... аз избрах Италия. Не е ли вярно, че през целия си живот, малко или много, сме задължени да действаме по-скоро по задължение, отколкото по лично желание. Е, това беше моят „звезден миг” да постъпя така, както сърцето искаше. А и от кого бих се научила да говоря на италиански език, ако не от самите италианци.