Аз съм студентка по Икономика и развитие
в Англия и вече живея четвърта година там. Преди да започна с впечатленията и преживяванията
от студентският ми живот в Англия бих искала да рефлектирам над самия въпрос
„Какво е да си студент в чужбина”. Винаги съм се замисляла над израза „чужбина“
и какъв смисъл хората влагат в него. Поне от личен опит все ми се е струвало, че
самата дума носи точно една отдалеченост и разединение; често ми се е случвало
хората да реагират „О, ти учиш в чужбина”, с едно такова величие сякаш това е някакъв
далечен рай, където всичко върви по мед и масло, и след като уча там, работата
ми е вързана в ръцете. Въпреки това, смятам че в последните няколко години
хората са се променили и гледат малко по-отворено и по реалистично на нещата. Аз
винаги съм вярвала в положителната промяна и ще продължавам да вярвам, защото
ако не ние, нашето поколение или т.нар „деца на промяната“, вярваме в промяната
и светлото бъдеще, то кого трябва да чакаме? Точно тук може би е мястото да
кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е да не чакаме нещата да се
случват, а да следвам целите и мечтите си и да се борим за това, което искаме
да постигнем, да не се страхувам от грешки и провали, защото това са пречки, от
които само се учим и трупаме опит. Хубаво е да си отправяме повече предизвикателства,
които биха ни помогнали да открием много по-добре на какво сме способни или над
какво трябва да работим повече.
Бих искала преди да ви разкажа за
преживяванията си да благодаря на родителите и родните си, без която подкрепа,
аз не бих имала възможността да уча в Англия. Това е нещо, което аз много ценя
и никога не забравям.
Преди да замина да уча в Англия, аз
нямах представа какъв ще бъде животът там, как ще се чувствам и как ще ме
приемат хората. Колкото и да ти разказват и да те съветват, никога не можеш
истински да разбереш какво се случва, докато сам не отидеш и не опиташ. Точно
това направих и аз. Англия е страна, където стандартът и начинът на живот са много
по-различни, отношенията между хората, нравите и културата на англичаните също.
Със сигурност ми отне доста време да свикна и да ги опозная. Била съм и в други
страни в Европа и наистина смятам, че Англия е някак си идентична, може би
заради историята и начинът по който се е развила. Университетът, където
започнах обучението си, се намира в един невероятно красив град - Брайтън.
Градът, където свободата и природната красота са събрани на едно място; хората
в този град са много освободени и всеки има възможността да изрази себе си,
откъдето и да е и каквито и виждания да има. Точно заради това се почувствах
много спокойно там.
Може би се чудите какво прави Брайтън и моето обучение
там по-различно от това в България?
Когато съм се опитвала да направя
сравнение , в повечето случаи съм стигала до заключението, че ми е много трудно
да кажа, главно защото никога не съм била студентка в България. Знам само от
разкази на мои приятели, но това все пак са различни гледни точки... Точно
заради това не смятам да правя сравнения, а просто да опиша, според моите
виждания, какво е характерно за образователната система в Англия и на какво ме
научи.
Когато отидох на първите лекции и
семинари,
бях възхитена от мотивацията на повечето студенти и
жаждата им за знания;
също така и вярата, и стремежът им, че
благодарение на образованието биха могли да допринесат по някакъв начин за едно
по-добро, прогресиращо и устойчиво мислещо общество (естествено не казвам че
абсолютно всички студенти бяха такива, но това е нормално в каквато и да е
среда). В началото ми беше доста трудно да свикна с тяхната система и начинът
им на обучение. Те разчитат много на самостоятелната подготовка - никой не те
кара да свършиш това или онова, в крайна сметка ти си избрал да учиш там.
Хареса ми точно това, че студентите ценят образованието (естествено, то е доста
по-скъпо от това в България, но това е въпрос, който няма да коментирам сега). Отношението
към лекторите беше толкова приятелски и неформално, което ми беше леко странно
в началото, но смятам, че точно то допринесе много за учебния процес. Така се
чувстваш много по-спокоен да изразиш своето мнение. Най-ценното е, че винаги имаше
към кого да се обърна и лекторите бяха много отзивчиви. Много е хубаво
чувството, когато си се потрудил за нещо и то бъде оценено реално. В
университета се научих да приемам критика и да работя над слабите си части, а
не само да се оплаквам че не съм способна на нещо. Вярвам, че средата ми повлия
положително да стана по-мотивирана, да развивам качествата си и да вярвам
повече в себе си. Помогна ми да разбера, че има толкова много възможности около
нас, но ние трябва да ги открием и да се потрудим за тях.
През последните години придобих много
ценни академични знания, но може би най-полезното бе точно това, че
университетът те стимулира да развиваш мисленето си, да
мислиш критично и да не приемаш всичко за даденост
Няма само правилно или грешно, а има
различни теории и течения на мислене и ти трябва да избереш коя да подкрепяш. Това,
естествено, трябва да стане с добре придобити аргументи и тези, което изисква
много четене, воля и труд. Извън задължителните лекции, университетът
предоставя изключително много възможности - участия в различни клубове и
общества, конференции, изучаване на чужди езици, спортни дейности и т.нат. Точно
те ми помогнаха да развия ценни качества и ме обогатиха много повече като
човек. Смятам, че човек не трябва да се ограничава, а да черпи знания и опит от
различни области.
Оставих за последно нещото, което ценя
най-много от студентският си живот в Англия – а именно контактът с хората и приятелствата,
които създадох там. Те са нещо, което не мисля че може да се опише с думи, и аз
силно вярвам, че създадох приятелства за цял живот. Срещнах хора от толкова
различни кътчета по света, почти от всички континенти. Това бе най-добрият
начин да опозная тяхната култура, да науча как живеят хората там и да отворя
мирогледа си.
Колкото и да четем по книгите, не е същото както, когато
някой ти разкаже историята си над чаша кафе
Мисля си, че колкото и да сме различни
като нрави, култура и виждания, точно университетът и Англия ни обедини и ни
направи толкова близки.
Винаги когато си помисля за преживяванията
си в Англия, едно хубаво и нежно чувство стопля сърцето ми. Естествено имаше и
много трудности, но какъв би бил животът без тях? Точно трудностите ме направиха
ме по-силна и ме накараха да се развивам. Приятелите - те бяха винаги насреща и
се подкрепяхме взаимно. Аз вярвам, че преживяванията ни зависят до голяма
степен от това как сме настроени и по какъв начин ще изградим пътя си. Аз се възползвах
от шанса да уча в Англия и от многото възможности, които университетът ми
предостави. Спомените ми за наистина красиви и пълни с емоции. Затова бих
приканила всеки един от нас да се стреми към това, което иска да постигне, да
не се страхува от грешки, а да се учи от тях, и да гледа винаги напред и
нагоре. Защото ние сами градим пътя си и той е такъв, какъвто го направим.
Петя КАНГАЛОВА
No comments:
Post a Comment