Чуждият свят може да е много по-близък до дома

„Е... Как е там? В чужбината?” Това беше една от вариациите на този труден въпрос, чийто отговор е често недоразбран. Като получих новината за приемането ми в университета в Маастрихт, мисля, че най-доброто описание на реакцията ми би било коктейл от щастие и прикрита паника. Това беше момента в живота ми, в който трябваше да се докажа като човек. Щях да съм на място, където хората не говорят моят език, имат култура, която аз не познавам, отношение, нрав и навици, които задължително ще са странни за мен. Та аз бях едно дете, което за пръв път бе излязло от собствената си държава едва две-три години по-рано и то само като турист. А сега трябваше да живея сам, да се грижа сам за себе си и всяко мое решение би имало директен резултат без възможност за бележка, извинение или покаяние. 

Това може да звучи като думи на Дон-Кихотовец с много вятърни мелници, бушуващи във фантазията му, но какво може да си представи един юноша, който е прекарал живота си в 100-хиляден град. А и все пак бях приет в Холандия, с очакване поне за една вятърна мелница. 

Ученето в чужбина ме изложи на изпитания, които, макар и трудни, ме научиха, че ако следвам няколко ключови правила, чуждият свят може да е много по-близък до дома. 

„Keep an open mind.” Ако нямате очаквания, новостите ще бъдат приети и инкорпорирани във всекидневието много по-лесно. В началото за мен беше много странно, че холандците са затворени хора и вътрешният им свят е нещо съкровено. За това опитите за бързо сближаване бяха без успех. Но това имаше и добрите си страни. В една от квартирите си имах възможността да имам холандци за съквартиранти и като чистех редовно и спазвах „регулациите” в къщата, те бързо станаха едни много близки и добри приятели. 

Крайните срокове са крайни

Както заниманията с университета, така и с местните власти, всички крайни срокове трябва да се спазват. При нелоялно отношение от моя страна требваше да си понеса наказанията, които са често ясно разяснени. Същото важи за договорите, които се подписват с агенциите, предлагащи квартири. Плащането на наема на време ще ви спести много главоболия. 

Знайте си правата

Важно е всеки договор да бъде прочетен. Тук е необходимо да се изясни, че правата ни като граждани на Европейския съюз се спазват, но не и ако не се настоява. При представяне на договор на холандски език, при неговото незнание, трябва да се изиска превод на този документ. 

Университетът изисква много работа и отдаденост. Много е привлекателен фактът, че само чрез получен сертификат TOEFL и диплома можете да бъдете приети. Но оттам започва кандидатстудентският изпит. Това зависи от университетите, но поне в Маастрихт ,при неиздържане на определения брой кредити, студентът ще бъде изключен и ще бъде лишен от права да кандидатства в следващите 5 години. 

Няма глупави въпроси, стига да са въпроси

Тук по-голямата част от преподавателите няма да реагира негативно, ако се задават въпроси. Това важи, както за лектори, така и за преподаватели. Стига да има етично и професионално отношение, никой не би реагирал негативно. Поемането на инициативи също е добре, но не би донесло преференции. Все пак правилата са правила и са много ясно определени.

Здравето е важно

Правилното хранене е нещо, което не трябва да се пренебрегва. МcDonalds, Burger King и Dunkin Donuts са много примамливи бързи решения, но не са добри за вас. Първите няколко месеца в чужбина доведоха до това да отслабна с много килограми, което се отрази и върху концентрацията ми и общата продуктивност. В момента, в който започнах да намирам време да си готвя дори и по семпли „студентски” рецепти, това се отрази на здравето , както и на бюджета ми. 

Удоволствията са скъпи

Рядко срещано е в едно малко студентско градче като Маастрихт да се намери заведение, в което бирата да е по-евтина от 2 евро. Т.нар. „Happy Hours” са добро време за това да се използват отстъпки на заведенията. Домашни събирания са също уместен избор, но вдигането на шум може реално да доведе до глоби и дори прекратяване на договора за наем. 

Бюджетът не търпи лоши навици. Холандия е държавата с много възможности за изграждане на лоши навици. Тук марихуаната е легална, да не говорим и за други халюциногенни наркотици. Те не са евтини и често водят до лоши резултати. Ясно ми е, че не е моя работа да проповядвам, колко лоши са наркотиците, но стига да имате граници, този разговор не е нужен. 

Това научих по време на почти трите години, които съм прекарал тук. Спазването на тези малки правила направиха престоя ми много по-приятен.

Боян НОВАКОВ

От получателя на писмото:

Боян тази година завърши и вече е бакалавър по Европеистика, но е все още в "онази" част на Европа. Той винаги е бил доста енергичен и пълен с идеи и вдъхновения, може би, затова и толкова му ходи да е европеист. Получателят на писмото беше европеист (но в България) за една година и нещо не му хареса, но това, което вижда в Боян го кара да се замисли дали нашето образование е толкова зле или просто за някои неща си има определени хора.

Като европеист Боян е винаги отворен за нови идеи и проекти. Всъщност той се връзва и на най-малката ми лудост и участва доста активно. Освен с мен, той се занимава с още много неща - и се справя с всичките.

Боян обича да снима, но обича и да се снима 

И това са само част от нещата, за които има време :)