В Англия университетът е с теб, а не срещу теб

Образованието е една от най-сериозните и отговорни инвестиции в човешкия живот. Доброто образование предполага по-добър и по-нормален живот. В последните няколко години, особено след приемането на България в ЕС, броят на българските студенти, избрали да учат в чужбина, нарасна значително. В долните редове ще се опитам да изтъкна някои от основните причини за това и да споделя личен опит какво е да си студент в чужбина.

Първото, което прави впечатление (особено на българските студенти), е богатата и добре поддържана материална база. Компютрите са навсякъде, няма тебешири, черни дъски и стари дървени столове. Но това, което най-много отличава западните университети от българските, са ясните правила във всяко едно отношение. За всеки предмет има таблица с критериите, по които студентът ще бъде оценен – това, което се очаква от него/нея като знания, умения, способност за анализ и структура на написаното. Човек знае какво точно се иска от него и колко трябва да се напрегне, за да получи желания резултат. Няма го стреса от неизвестното, а ситуации от типа „аз писах 5 листа, а той написа един от обща култура, аз имам 3, той има 5” липсват. Никой няма да поиска да научиш лекциите наизуст или да учиш по учебници от 70-те и 80-те години. Материята, която се преподава, е актуална, библиотеките са огромни, а достъпът до научни журнали е неограничен. Акцентът пада върху придобиването на умения и личностното развитие, а не върху безцелното трупане на знания.

Англия ме научи, че няма само грешно или вярно

Аз съм студентка по Икономика и развитие в Англия и вече живея четвърта година там. Преди да започна с впечатленията и преживяванията от студентският ми живот в Англия бих искала да рефлектирам над самия въпрос „Какво е да си студент в чужбина”. Винаги съм се замисляла над израза „чужбина“ и какъв смисъл хората влагат в него. Поне от личен опит все ми се е струвало, че самата дума носи точно една отдалеченост и разединение; често ми се е случвало хората да реагират „О, ти учиш в чужбина”, с едно такова величие сякаш това е някакъв далечен рай, където всичко върви по мед и масло, и след като уча там, работата ми е вързана в ръцете. Въпреки това, смятам че в последните няколко години хората са се променили и гледат малко по-отворено и по реалистично на нещата. Аз винаги съм вярвала в положителната промяна и ще продължавам да вярвам, защото ако не ние, нашето поколение или т.нар „деца на промяната“, вярваме в промяната и светлото бъдеще, то кого трябва да чакаме? Точно тук може би е мястото да кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е да не чакаме нещата да се случват, а да следвам целите и мечтите си и да се борим за това, което искаме да постигнем, да не се страхувам от грешки и провали, защото това са пречки, от които само се учим и трупаме опит. Хубаво е да си отправяме повече предизвикателства, които биха ни помогнали да открием много по-добре на какво сме способни или над какво трябва да работим повече. 

Бих искала преди да ви разкажа за преживяванията си да благодаря на родителите и родните си, без която подкрепа, аз не бих имала възможността да уча в Англия. Това е нещо, което аз много ценя и никога не забравям.