„Така из таз безмерност мисълта ми се
удавя:
и сладко ми е да потъна в туй море”
Джакомо Леопарди
От много години исках
да науча италиански език. Ако ме попитате защо, не бихте налучили точен и
обоснован отговор. Но не за всяко наше действие трябва да има практическа цел.
Когато сърцето желае нещо, дори и разума не може да се противопостави.
Аз съм студентка по руска филология в Софийския университет. Веднъж, съвсем случайно, научих за една програма по студентска мобилност, която ти дава право да заминеш за един семестър/година в друг европейски университет. Една от най-добрите ми приятелки вече беше изкарала шест месеца във Франция и спомените, които й останаха от там, бяха много приятни. Не го мислих дълго време; подадох си веднага документите без дори да казвам нищо на родителите си. Решила ли съм да направя нещо, трудно някой може да ме спре.Спрях избора си на Италия без да имам конкретна причина. Можеше да запиша Франция, защото в училище изучавах дванадесет години френски език и това щеше да бъде добър опреснителен урок за мен. Или пък Испания, за да мога да разбирам какво говори голяма част от населението на Земята, но, не... аз избрах Италия. Не е ли вярно, че през целия си живот, малко или много, сме задължени да действаме по-скоро по задължение, отколкото по лично желание. Е, това беше моят „звезден миг” да постъпя така, както сърцето искаше. А и от кого бих се научила да говоря на италиански език, ако не от самите италианци.
Аз съм студентка по руска филология в Софийския университет. Веднъж, съвсем случайно, научих за една програма по студентска мобилност, която ти дава право да заминеш за един семестър/година в друг европейски университет. Една от най-добрите ми приятелки вече беше изкарала шест месеца във Франция и спомените, които й останаха от там, бяха много приятни. Не го мислих дълго време; подадох си веднага документите без дори да казвам нищо на родителите си. Решила ли съм да направя нещо, трудно някой може да ме спре.Спрях избора си на Италия без да имам конкретна причина. Можеше да запиша Франция, защото в училище изучавах дванадесет години френски език и това щеше да бъде добър опреснителен урок за мен. Или пък Испания, за да мога да разбирам какво говори голяма част от населението на Земята, но, не... аз избрах Италия. Не е ли вярно, че през целия си живот, малко или много, сме задължени да действаме по-скоро по задължение, отколкото по лично желание. Е, това беше моят „звезден миг” да постъпя така, както сърцето искаше. А и от кого бих се научила да говоря на италиански език, ако не от самите италианци.
