В Дания слънцето изгрява дори, когато е облачно

Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; 

там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат…

Желаех да уча в чужбина. А цялото това напрежение на бъдещите студенти около кандидатстудентските изпити и избор на университети ми се струваше абсурдна. Не бързах да запиша. Не кандидатствах, а получих покана да участвам в програма за три месеца в Архус, вторият по големина град в Дания. Организацията, която провежда проекта всяка година, се казва Y’s Man club. Тъй като съм участвала като доброволец в предишни проекти, ми се предостави тази възможност. Програмата включваше обучение, писане на проекти и изучаване на датските социални системи и организации. Бяхме десет човека от цял свят. Много цветущи три месеца. След това реших да продължа да уча и записах Дизайн/бизнес или Мениджмънт на моден бизнес. Образованието в Дания е безплатно за ученици, които са граждани на страни-членки на Европейският съюз. Държавата осигурява стипендии за датските студенти.

За разлика от други страни, Дания не разполага с лично производство, а се разчита на доверието между хората. Мисълта, че ще ти откраднат от личното имущества отсъства. Производителят на плодове и зеленчуци оставя насред полето касов апарат и всеки, който взема от продукцията, съответно оставя пари. Няма огради, няма страх. Положението е по-различно с емигрантите, които злоупотребяват със системата и доверието на датчаните.

Езикът е специфичен, отначало го сравняваш с японски. Не се лее така красиво, както италианския, но и в датският се намира чар. Като започнеш да разбираш и говориш все едно си открил Еврика, понеже някога ти се е струвал невъзможен. Датчаните се трогват, когато проговаряш датски, и те подкрепят. А може и да ти се смеят, защото говориш бебешки.

Усещането ми в Дания е, че живея в едно сплотено семейство, в което цари ред и хармония. Датчаните са мили, отзивчиви и срамежливи. Ценят спокойствието и свободното си време. Педантични са към здравословният начин на живот. Атлетични са, карат колело и през зимата, спортуват. Предпочитат зеленчуци и плодове, вместо тестени и сладки изделия. Харесвам в тях непредубедеността им. Наивни са по детски и няма да си помислят нищо лошо за теб. Съпричастни са. Моят опит е такъв. Няма да пристъпят в личното ти пространство.

В домовете им цари уют. Минималистични в стила си, придържат се към белия цвят в домовете си. Украсяват с картини, цветя и свещи, аксесоари за дома. Гостоприемни семейства, с прекрасни взаимоотношения между деца и родители.

Слънцето изгрява всяка сутрин и при облачно време птиците пеят своята песен. Разликата е в мислите на хората. Когато отидеш в чужда страна с цел работа или следване, остави песимистичните си мисли, отвори очи и сърце и наблюдавай, учи и вземай най-хубавото. Остани българин и съзнавай, че си сам пример за България. Благодари, че имаш възможност да се ползваш от благата. Не губи време с критики и съдене. Бъди пример с отношение и работа, така както ти се иска всеки българин да живее. Започни със себе си и ще почнеш да чуваш песните на птиците и да виждаш слънцето в облачно време.

"Цъфтя радостно” - казва Андерсен в една от приказките, - „другояче не умея. Слънцето припичаше, въздухът беше свеж, пиех светлата роса и силния дъжд, дишах, живеех. От земята в мене се вливаше сила, чувствувах се щастлив, трябваше да цъфтя непрекъснато; това беше моят живот - другояче не можах."

Виделина ДЕНЕВА

От получателя на писмото: 
Виделина завърши, но засега реши да остане в Копенхаген. Тя си отвори своя собствена фирма и в момента свързва датски дизайнери с български производители. Обаче, преди да си помислите за големи производства, трябва да спомена, че става въпрос за ограничени количества и уникални дизайни. Виделина е против масовото производство и смята, че всичко трябва да се шие със златна игла, а не със стоманена.

Повече за вдъхновяващия проект на Виделина можете да видите на: www.sewitlight.com