Чуждият свят може да е много по-близък до дома

„Е... Как е там? В чужбината?” Това беше една от вариациите на този труден въпрос, чийто отговор е често недоразбран. Като получих новината за приемането ми в университета в Маастрихт, мисля, че най-доброто описание на реакцията ми би било коктейл от щастие и прикрита паника. Това беше момента в живота ми, в който трябваше да се докажа като човек. Щях да съм на място, където хората не говорят моят език, имат култура, която аз не познавам, отношение, нрав и навици, които задължително ще са странни за мен. Та аз бях едно дете, което за пръв път бе излязло от собствената си държава едва две-три години по-рано и то само като турист. А сега трябваше да живея сам, да се грижа сам за себе си и всяко мое решение би имало директен резултат без възможност за бележка, извинение или покаяние. 

Това може да звучи като думи на Дон-Кихотовец с много вятърни мелници, бушуващи във фантазията му, но какво може да си представи един юноша, който е прекарал живота си в 100-хиляден град. А и все пак бях приет в Холандия, с очакване поне за една вятърна мелница. 

Ученето в чужбина ме изложи на изпитания, които, макар и трудни, ме научиха, че ако следвам няколко ключови правила, чуждият свят може да е много по-близък до дома. 

„Keep an open mind.” Ако нямате очаквания, новостите ще бъдат приети и инкорпорирани във всекидневието много по-лесно. В началото за мен беше много странно, че холандците са затворени хора и вътрешният им свят е нещо съкровено. За това опитите за бързо сближаване бяха без успех. Но това имаше и добрите си страни. В една от квартирите си имах възможността да имам холандци за съквартиранти и като чистех редовно и спазвах „регулациите” в къщата, те бързо станаха едни много близки и добри приятели. 

Крайните срокове са крайни

Както заниманията с университета, така и с местните власти, всички крайни срокове трябва да се спазват. При нелоялно отношение от моя страна требваше да си понеса наказанията, които са често ясно разяснени. Същото важи за договорите, които се подписват с агенциите, предлагащи квартири. Плащането на наема на време ще ви спести много главоболия. 

В Дания слънцето изгрява дори, когато е облачно

Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; 

там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат…

Желаех да уча в чужбина. А цялото това напрежение на бъдещите студенти около кандидатстудентските изпити и избор на университети ми се струваше абсурдна. Не бързах да запиша. Не кандидатствах, а получих покана да участвам в програма за три месеца в Архус, вторият по големина град в Дания. Организацията, която провежда проекта всяка година, се казва Y’s Man club. Тъй като съм участвала като доброволец в предишни проекти, ми се предостави тази възможност. Програмата включваше обучение, писане на проекти и изучаване на датските социални системи и организации. Бяхме десет човека от цял свят. Много цветущи три месеца. След това реших да продължа да уча и записах Дизайн/бизнес или Мениджмънт на моден бизнес. Образованието в Дания е безплатно за ученици, които са граждани на страни-членки на Европейският съюз. Държавата осигурява стипендии за датските студенти.

За разлика от други страни, Дания не разполага с лично производство, а се разчита на доверието между хората. Мисълта, че ще ти откраднат от личното имущества отсъства. Производителят на плодове и зеленчуци оставя насред полето касов апарат и всеки, който взема от продукцията, съответно оставя пари. Няма огради, няма страх. Положението е по-различно с емигрантите, които злоупотребяват със системата и доверието на датчаните.

Англия ме научи, че няма само грешно или вярно

Аз съм студентка по Икономика и развитие в Англия и вече живея четвърта година там. Преди да започна с впечатленията и преживяванията от студентският ми живот в Англия бих искала да рефлектирам над самия въпрос „Какво е да си студент в чужбина”. Винаги съм се замисляла над израза „чужбина“ и какъв смисъл хората влагат в него. Поне от личен опит все ми се е струвало, че самата дума носи точно една отдалеченост и разединение; често ми се е случвало хората да реагират „О, ти учиш в чужбина”, с едно такова величие сякаш това е някакъв далечен рай, където всичко върви по мед и масло, и след като уча там, работата ми е вързана в ръцете. Въпреки това, смятам че в последните няколко години хората са се променили и гледат малко по-отворено и по реалистично на нещата. Аз винаги съм вярвала в положителната промяна и ще продължавам да вярвам, защото ако не ние, нашето поколение или т.нар „деца на промяната“, вярваме в промяната и светлото бъдеще, то кого трябва да чакаме? Точно тук може би е мястото да кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е да не чакаме нещата да се случват, а да следвам целите и мечтите си и да се борим за това, което искаме да постигнем, да не се страхувам от грешки и провали, защото това са пречки, от които само се учим и трупаме опит. Хубаво е да си отправяме повече предизвикателства, които биха ни помогнали да открием много по-добре на какво сме способни или над какво трябва да работим повече. 

Бих искала преди да ви разкажа за преживяванията си да благодаря на родителите и родните си, без която подкрепа, аз не бих имала възможността да уча в Англия. Това е нещо, което аз много ценя и никога не забравям.