В Англия университетът е с теб, а не срещу теб

Образованието е една от най-сериозните и отговорни инвестиции в човешкия живот. Доброто образование предполага по-добър и по-нормален живот. В последните няколко години, особено след приемането на България в ЕС, броят на българските студенти, избрали да учат в чужбина, нарасна значително. В долните редове ще се опитам да изтъкна някои от основните причини за това и да споделя личен опит какво е да си студент в чужбина.

Първото, което прави впечатление (особено на българските студенти), е богатата и добре поддържана материална база. Компютрите са навсякъде, няма тебешири, черни дъски и стари дървени столове. Но това, което най-много отличава западните университети от българските, са ясните правила във всяко едно отношение. За всеки предмет има таблица с критериите, по които студентът ще бъде оценен – това, което се очаква от него/нея като знания, умения, способност за анализ и структура на написаното. Човек знае какво точно се иска от него и колко трябва да се напрегне, за да получи желания резултат. Няма го стреса от неизвестното, а ситуации от типа „аз писах 5 листа, а той написа един от обща култура, аз имам 3, той има 5” липсват. Никой няма да поиска да научиш лекциите наизуст или да учиш по учебници от 70-те и 80-те години. Материята, която се преподава, е актуална, библиотеките са огромни, а достъпът до научни журнали е неограничен. Акцентът пада върху придобиването на умения и личностното развитие, а не върху безцелното трупане на знания.

Чуждият свят може да е много по-близък до дома

„Е... Как е там? В чужбината?” Това беше една от вариациите на този труден въпрос, чийто отговор е често недоразбран. Като получих новината за приемането ми в университета в Маастрихт, мисля, че най-доброто описание на реакцията ми би било коктейл от щастие и прикрита паника. Това беше момента в живота ми, в който трябваше да се докажа като човек. Щях да съм на място, където хората не говорят моят език, имат култура, която аз не познавам, отношение, нрав и навици, които задължително ще са странни за мен. Та аз бях едно дете, което за пръв път бе излязло от собствената си държава едва две-три години по-рано и то само като турист. А сега трябваше да живея сам, да се грижа сам за себе си и всяко мое решение би имало директен резултат без възможност за бележка, извинение или покаяние. 

Това може да звучи като думи на Дон-Кихотовец с много вятърни мелници, бушуващи във фантазията му, но какво може да си представи един юноша, който е прекарал живота си в 100-хиляден град. А и все пак бях приет в Холандия, с очакване поне за една вятърна мелница. 

Ученето в чужбина ме изложи на изпитания, които, макар и трудни, ме научиха, че ако следвам няколко ключови правила, чуждият свят може да е много по-близък до дома. 

„Keep an open mind.” Ако нямате очаквания, новостите ще бъдат приети и инкорпорирани във всекидневието много по-лесно. В началото за мен беше много странно, че холандците са затворени хора и вътрешният им свят е нещо съкровено. За това опитите за бързо сближаване бяха без успех. Но това имаше и добрите си страни. В една от квартирите си имах възможността да имам холандци за съквартиранти и като чистех редовно и спазвах „регулациите” в къщата, те бързо станаха едни много близки и добри приятели. 

Крайните срокове са крайни

Както заниманията с университета, така и с местните власти, всички крайни срокове трябва да се спазват. При нелоялно отношение от моя страна требваше да си понеса наказанията, които са често ясно разяснени. Същото важи за договорите, които се подписват с агенциите, предлагащи квартири. Плащането на наема на време ще ви спести много главоболия. 

В Швеция всичко е възможно!

Когато бях помолена да напиша кратка статия за впечатленията си от Швеция, първото нещо, което изникна в ума ми, е шведският израз “lagom”. В превод на български това би означавало 

“нито твърде много, нито твърде малко“ 

Това разбиране за живота е дълбоко залегнало в шведското общество, което дава както своите добри, така и своите лоши резултати. В личен план шведите са възпитани да не бъдат особено емоционални и екпресивни, но да не бъдат прекалено стеснителни в разговор с други хора, те много често проявяват вежливо любопитство към събеседника и му задават учтиви въпроси. Но в емоционален план като цяло са сдържани. Това изключително мирно общество (което ми е трудно да си представя като племе войнстващи викинги някога в миналото) е базирано върху идея за равенство между мъже и жени, между здрави и хора с увреждания, между хетеросексуални и хора с друга сексуална ориентация.            

“Lagom” разбирането обаче дава и своите фрустриращи ефекти върху хората, които са свикнали с тишината, спокойствието и реда по един много непривичен за балканските хора начин. Затова на помощ идва веригата, специализирана в продажбата на алкохол, наречена „Sistem Bolaget“. 

В Швеция не можеш да си купиш бутилка вино от където и да е