В Дания слънцето изгрява дори, когато е облачно

Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; 

там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат…

Желаех да уча в чужбина. А цялото това напрежение на бъдещите студенти около кандидатстудентските изпити и избор на университети ми се струваше абсурдна. Не бързах да запиша. Не кандидатствах, а получих покана да участвам в програма за три месеца в Архус, вторият по големина град в Дания. Организацията, която провежда проекта всяка година, се казва Y’s Man club. Тъй като съм участвала като доброволец в предишни проекти, ми се предостави тази възможност. Програмата включваше обучение, писане на проекти и изучаване на датските социални системи и организации. Бяхме десет човека от цял свят. Много цветущи три месеца. След това реших да продължа да уча и записах Дизайн/бизнес или Мениджмънт на моден бизнес. Образованието в Дания е безплатно за ученици, които са граждани на страни-членки на Европейският съюз. Държавата осигурява стипендии за датските студенти.

За разлика от други страни, Дания не разполага с лично производство, а се разчита на доверието между хората. Мисълта, че ще ти откраднат от личното имущества отсъства. Производителят на плодове и зеленчуци оставя насред полето касов апарат и всеки, който взема от продукцията, съответно оставя пари. Няма огради, няма страх. Положението е по-различно с емигрантите, които злоупотребяват със системата и доверието на датчаните.

Франция - страната, в която оставих сърцето си

Всяко дълго пътуване започва с една единствена стъпка

 Китайска поговорка

В началото на миналата година подадох документи в канцеларията на Софийски университет, надявайки се силно, че ще ме приемат в началото на 4-ти курс да уча във Франция. Чаках 1 месец, докато излязат резултатите, като през цялото време си мислех как ще уча там, дали ще ми стигат парите и дали изобщо ще мога да свикна с този нов начин на живот, така различен от балканските привички.

И ето сега се връщам след три месеца и половина, прекарани в Льо Ман, малък град на 200 км от Париж. Не мога да опиша колко много ми хареса престоят ми там, чувствах се безгрижна и сякаш животът ми предлагаше от всичко, а аз трябваше просто да се протегна и да го взема. Учението там не ми създаде никакви трудности. Всички преподаватели бяха любезни, отговряха на всяко запитване, но най-важното – не ни деляха на французи и чужденци. Не записах много предмети, а само тези, които ми бяха необходими, за да изпълня изискванията на програмата за минимален брой кредити. От администрацията на френския университет ни помагаха, макар че ми направи впечатление, че дори и там нищо не е напълно ясно, никога не си изпуснал срока и винаги има някакви условности.

Не мога точно да определя кое ми хареса толкова много - дали добрите приятели, които срещнах там, дали оптимизмът и учтивостта на французите, дали идеята, че съм далеч от сивото си ежедневие, впуснала се в приключение, в което всичко ми е позволено. С удоволствие пак бих отишла, независимо, че тепърва откриваш всичко, като например как да си извадиш карта за транспорта или как да си откриеш сметка в банката, как да уредиш здравната си застраховка и още куп други дреболии, които все пак биха ми се сторили тежки за изпълнение тук, тъй като повечето служители в България за намусени, вечно забързани или вечно забавени...

Англия ме научи, че няма само грешно или вярно

Аз съм студентка по Икономика и развитие в Англия и вече живея четвърта година там. Преди да започна с впечатленията и преживяванията от студентският ми живот в Англия бих искала да рефлектирам над самия въпрос „Какво е да си студент в чужбина”. Винаги съм се замисляла над израза „чужбина“ и какъв смисъл хората влагат в него. Поне от личен опит все ми се е струвало, че самата дума носи точно една отдалеченост и разединение; често ми се е случвало хората да реагират „О, ти учиш в чужбина”, с едно такова величие сякаш това е някакъв далечен рай, където всичко върви по мед и масло, и след като уча там, работата ми е вързана в ръцете. Въпреки това, смятам че в последните няколко години хората са се променили и гледат малко по-отворено и по реалистично на нещата. Аз винаги съм вярвала в положителната промяна и ще продължавам да вярвам, защото ако не ние, нашето поколение или т.нар „деца на промяната“, вярваме в промяната и светлото бъдеще, то кого трябва да чакаме? Точно тук може би е мястото да кажа, че едно от най-важните неща, които научих, е да не чакаме нещата да се случват, а да следвам целите и мечтите си и да се борим за това, което искаме да постигнем, да не се страхувам от грешки и провали, защото това са пречки, от които само се учим и трупаме опит. Хубаво е да си отправяме повече предизвикателства, които биха ни помогнали да открием много по-добре на какво сме способни или над какво трябва да работим повече. 

Бих искала преди да ви разкажа за преживяванията си да благодаря на родителите и родните си, без която подкрепа, аз не бих имала възможността да уча в Англия. Това е нещо, което аз много ценя и никога не забравям.